КАК ЕДНА СПЯЩА КРАСАВИЦА ОТ БУРГАС СЕ СЪБУДИ ЗА ЖИВОТ
Автор на текст и снимки: Красимир Калудов, Burgas Reporter
Това е една история за стара бургаска къща. И за един млад бургазлия.
В началото на историята между тях няма нищо общо. Всъщност не съм съвсем прав.
Общото е това, че мъжът често заставал пред сградата и я наблюдавал възхитено.
По същото време отдавна всички в града са забравили, че тя е била хотел, бар, радиовъзел и е била собственост на кой ли не. Постройката е над стогодишна /съградена е към края на XIX век/, порутена е и стои като кръпка на улицата. Повечето хора си мислят за нея като за някаква съборетина, ако изобщо я удостоят с внимание.
За разлика от тях този бургазлия все си намирал повод и причина да мине покрай старата къща и да и хвърли един поглед.
„Гледах я и си казвах, че е много красива сграда“ – спомня си за онези дни преди няколко години бургазлията.
В един момент решава да направи нещо изненадващо за всички. След толкова дни на съзерцание той вече толкова е обсебен от сградата, толкова много я харесва, че решава да…решава да я купи и да я върне към живот.
А състоянието на старата постройка е критично. Покривът и е рухнал, необитаема е и отдавна очаква примирено своя край.
Всички приятели и познати на бургазлията се извървяват да му кажат, че идеята му е налудничава, че не си заслужава и че най-хубавото на тази стара бургаска къща е мястото, на което е разположена и нищо друго. Съветват го да се откаже от покупката или ако все пак я направи, просто да разруши сградата, за да издигне на нейно място нещо модерно и печелившо.
Но той си знае своето. Захваща се с намерението си да я възстанови и да върне нейния помръкнал блясък.
Защото след толкова дни, в които я наблюдавал, той видял под маската на разрухата впечатляващата красота на старата архитектура.
Затова поема риска да застане срещу течението, т.е срещу мнението на всички свои близки и познати.
В онзи момент рамо до рамо до него застава само един човек. Негов приятел и бизнес партньор. И той вижда нещо в порутената сграда, за което другите са слепи. Така в това лудо приключение стават двама.
Когато започва ремонтът, двамата смелчаци са изпълнени с надежди и очаквания, но след като ден след ден започват да излизат наяве толкова много проблеми и трудности, започват да изпитва страх дали изобщо ще се справят.
Нали сте чували за старото правило, че когато човек започне ремонт, трябва да планира 50% повече време и 50% повече пари от предварително заложените.
Днес младият бургазлия през смях казва, че непредвидените проценти от време и пари в този случай се оказали много повече от 50%.
И понеже дори това не може да откаже него и бизнес партньора му, намират още един безкрайно голям почитател на старите архитектурни традиции – инж. Иван Бахатуров от фирмата за реставрации „Екоарт“. На него поверяват наглед невъзможната мисия да възстанови къщата.
Съвсем скоро реставраторът с огромна радост споделя откритието си, че сградата е била много добре обмислена като изпълнение преди повече от сто години.
Изследването показва, че строителите и са работили по проект на архитекти, представители на немската архитектурна школа, които са дошли в България заедно с българския владетел Фердинанд Сакс Кобург Гота. Именно те са проектирали къщата и крайният резултат в онези години, а и днес е впечатляващ.
Къщата е изражение на финансовия и икономически бум на Бургас по онова време. В някакъв момент, когато градът се оказва основното пристанище на Източна Румелия, се превръща в икономически център и се изстрелва напред. След Съединението на България, след поемането на властта от Фердинанд възходящата тенденция се запазва и Бургас става все по-интересен за инвеститори и капитали. Ето защо около Пристанището и Митницата се появяват доста красиви постройки, символ на просперитет и замогване на търговци от Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, които търгуват с цял свят.
Но да се върнем към сградата. Нищо не е било самоцелно създадено в нея и цялата постройка е била издигната по много модерна за времето си технология. И днес тя впечатлява с много доброто разпределение на вътрешните си пространства.
Единственото, от което се е нуждаела през всичките години на своето съществуване, е било добра поддръжка, но такава е липсвала. И въпреки падналите покриви се оказва, че конструктивно е много здрава и в невероятно добро състояние.
Стартовата позиция, от която започва ремонтът е направо обезкуражаваща, но както вече ви казах, инвеститорите не пестят време, енергия и средства.
За да се изгради асансьор в постройката, е необходимо да се направи нещо почти невъзможно. Бетоновозите, които носят необходимия материал за асансьорната шахта, застават чак на съседна улица и оттам изливат строителния материал. За да стигне маркучът от бетоновоза до покрива на къщата се търсят какви ли не решения, но накрая успяват. Днес безшумното машинно отделение на асансьора е разположено на тавана, за да се пести място.
